Стига упреци! Стига!
Стига празни слова.
Нещо все не достига.
Но какво от това?
По-добре е да има
неизпита вода,
закопняла любима,
зажадняла уста...
И света да изглежда
като пролетен цвят,
с красота и надежда,
да е весел и млад...
а в сърцето горещо
светлинки да трептят
и да има все нещо
недостигнато в път.
в сетен час с поглед бистър
да си кажа без страх:
ненапразно съм писал,
ненапразно живях!

Салис Таджер