Температурите на юни – нулеви.
Тъй хладно е в сърдечната ми църква!
Палуват гълъби любовно щурави
и хорът на врабците ги побърква.
На улицата лудият мечтае мудно
във дългата си риза като знаме,
сладникав аромат от чужда кухня
го храни обезхлебен и незнаен.
Балконите припяват техни опуси,
небето е отдолу гладно куче;
по медиите – пак герой е Каин,
за кой ли път прогнозите се чудят!
Пътуват хората по своите беди,
животът вече омаля от преговаряне;
по тротоарите – повехнали липи
по ризите ни – препаратите ухаят.

Ох, колко станиолови лъчи
и колко дири от изгаряния!

И толкоз горести завинаги тежат,
но пак защо да ги припявам?
Сърцето ми ще тръгне изведнъж
и църквата ще рухне изоставена...

Златина Вълева