По хлъзгавите тесни стъпала.
Под арките с трендафили надвиснали.
С просмуканото яке от дъжда
и някаква тъга внезапно плиснала.
С предчувствие за тягостен финал.
С неясни образи, които отминавам.
През мокри фрески оживели от Сезан
вървя, а пред вратата ти оставам.

Жан-Кристоф