Тази нощ ще събирам кристали от лунни треви,
ще ги нижа на тънкия връх на бодящи копнежи.
А в съня ми накъсан неясни слова ще мълви
остарялата моя, мъждукаща вече, надежда.

Тази нощ като сляпа ще пръскам на всички страни
неуспелите малки мечтания ‒ зимни къпини.
Ще боли. В натежалото мое сърце все боли
и не вярвам да мине, дори и не искам да мине.

Всяка болка, макар че различна изглежда в зори,
всяка болка променя строежа на нашите мисли.
Тази нощ ще събирам графити от лунни треви
и ще стеля полета от малки изстинали истини.

Зина Чаушева