Защо ми е сърце от кръв и плът,
предателства жестоки да побира.
Да скърца разглобено всеки път -
недоразбрана, наранена лира.

Пронизано сърце не ми е нужно.
На бавни капки стичат се вините.
Понякога са мои. Друг път - чужди.
Горчат отровно и убиват дните.

Сърцето в мен на всичко реагира.
Измерва болките със адско време.
Ту се забързва, ту уморено спира -
часовник зъл е. Дявол да го вземе.

Ще си поръчам стъклено сърце,
ще го отглеждам докато порасне.
Ще бъде неподвластно на ръце,
които се стремят да го надраскат.

И ще заглъхват без да ги чета
в предверието глухите ви думи.
Стъклото счупи се. И онемя...
Стъкло е. Не сърце със струни.

Емилия Николова