Далеч от маски, грим и мода,
между четирите стени,
замислена лежиш на пода
и всеки атом те вини.

Отвън поглежда суетата.
Парфюми с тежък аромат
разнасят се навред в тълпата.
Капризите безчет растат.

Нечестна, адска жега, потна
съблича нежните тела
и тази гледка неохотна
приканва страстните дела…

Издигат се търговски сгради -
високи, ала с низка цел.
Край тях опъват се огради -
невидими, с бодлива тел.

Отново връщаш се на пода.
Между четирите стени
ти търсиш собствената мода
и всеки атом те вини.

Силвия Такворян