Красавецо, пак ли нанякъде тичаш,
огън ли някакъв пак те гори?
Познавам те, даже недей да отричаш,
умът ти отново е пълен с жени.

Едната е руса, а другата секси,
не можеш, приятелю, да устоиш.
Модерният мачо, без фалш и комплекси,
ти можеш и ангел да съблазниш.

Във всяка жена ти намираш по нещо -
лицето, краката, коса и очи...
Със тебе е винаги страшно горещо
и после от огъня сладко боли.

Така се прехласваш в лица и надежди,
защото си влюбен в една красота,
загледан след своите сини копнежи,
във мойте очи не видя любовта.

Такъв те харесвам - без срам и задръжки,
премина през мен като тъмна мъгла,
обсеби ме бързо, типично по мъжки...
Наслука, приятелю, в тази игра!

Зорница Петровска