Моя тъжна любов, любов невъзможна,
щом те видя сърцето щастливо трепти.
Ти прегръщаш ме нежно, но душата тревожна,
тъжни думи започва във мен да шепти.

Моя тъжна любов, ти ме гледаш смутено
с най-добрите и най-красиви очи.
Да обичам теб зная, че е забранено,
но не може любящо сърце да мълчи.

Всеки път ти докосваш ме нежно със устни,
тези устни, за които в мечтите копнях.
И ръката ти моята все не иска да пусне,
ала трябва да тръгна, защото е грях.

Грях ли е, когато две сърца се жадуват,
обич чиста и искрена щом блика от тях?
И едно за друго всеки миг щом бленуват,
може ли тази любов да е грях?

Мой не можеш да си, нито аз да съм твоя,
можем само за миг, после всеки отлита.
Но сърцата ни влюбени нарушават покоя,
в тях една любов невъзможна е скрита.

Моя тъжна любов, любов невъзможна,
щом те видя сърцето щастливо трепти.
Ти прегръщаш ме нежно, но душата тревожна,
тъжни думи започва във мен да шепти...

Свилена Димитрова