Прекъснат прилив. Неми са вълните,
а чувствата са мидени черупки.
Солени перли в пясъка са скрити –
изгаснали във времето целувки.

Очи незрящи мракът пак отвори.
Нечувани слова прошепна вятър,
със чайките престана той да спори
и полетя в ефирния си шатър.

Прибой далечен сетива разголи,
очакващ на мечтите свои сцена;
лъчите нежни, нощен страх проболи
на самотата, в отлива родена...

Капризен пясък в спомени изтича,
в несподелена обич се зарича.

Симеон Ангелов