Ако те няма,
сигурно ще се справя
с това себеотричане -
да си наложа да забравя
колко съм те обичала.
Как гласа ти се е сливал
с всички звуци в душата ми,
как във всичко съм те откривала
и съм те очаквала отвсякъде.
Ще забравя как ме е греело
слънцето през очите ти
и колко съм била смела
и луда в мечтите си.
Ако те няма,
дори ще забравя,
че в очите ми е валяло.
Само празнотата ще ме съмнява
и ще помня, че е боляло.

Стефка Петкова