Луната
кротко следва своя път
и влюбени огрява романтично.
А славеите
/пак, за кой ли път/
стопяват в песен
болките си лични.
Звездите
побеляват от любов.
И устните
със устни се сродяват.
Под огъня
на звездния покров
сърца сърцата
с обич преломяват.
И длани
в длани впиват се до кръв.
На птичките сърцата ще се пръснат.
Желая силно
точно в час такъв
и да умра,
и светло да възкръсна...

Иван Атанасов