В креватчето прегърнати насън
лежите двама с куцичкото мече.
Шуми дървото в тъмното навън
и хлад повява пролетната вечер.

Какво сънуваш? Може би сега
ти тичаш по зелената полянка,
водата плискаш с палава ръка
или пък гониш малката си сянка.

Какво сънуваш ти, сега, не знам,
но сигурно е нещо много хубаво -
под клепките ти като светлина
минават сънищата и се губят...

Стоя, стоя с притихнало сърце...
Шуми дървото в тъмното на двора.
И сякаш натежалите ръце
олекнаха от дневната умора,

и сякаш тук, над моето дете,
изчезнаха и грижи, и тревоги.
Тъй цяла нощ стояла бих над теб
със чувството, че всичко мога, мога!

Станка Пенчева