Няма тъжна съдба, има избори лоши.
Няма сигурен път, има сложни въпроси.
Няма вечна любов, има само химери.
И каквото дадем, а не колко сме взели!

Няма болка без край, има сляпа заблуда.
Няма порта към рай, или ад да бичува.
Няма бъдещи дни, всеки ден е назаем.
Няма точни везни, а се правим, че знаем.

Няма клетви до гроб, има празни клишета.
Няма истински роб, само орис проклета.
Няма огън без дим, просто маските падат
и делата след нас да напомнят остават!

Няма стъпки назад, има само посока.
Все напред да вървим, а целта е висока.
Да останем добри и да бъдем човечни.
По-далеч от заблудата, че ще сме вечни!

Стефан Александров