Вече не помня вицове
и не припадам от смях.
Знам:
не стигнах доникъде.
Но навсякъде бях.

Слизам все по-нагоре.
По-надолу се качвам.
С нищо
не промених историята.
Но разпознах палачите.

Без да откривам топла вода
и да прикривам сходства,
бранех своята свобода,
както други -
своето робство.

Вярата нито е дръзка,
нито превива гръб.
Винаги
има връзка
между море и смърт.

Има смисъл началото.
Има изход върхът.
Но за да почне
духът,
трябва да свърши тялото.

Славимир Генчев