Изкърших всички свои бодли
а без тях, какво е къпината?
Но оставих плодовете – очи,
да видя, когато наминеш

към мене с пресъхнали устни
Не бой се! Ела! Не бода - вече
и няма пак да те пусна.
Сок, знаеш ли, колко изтече

от зениците ми по тебе
и колко листи отроних,
че до болка си ми потребен
и че залудо вятъра гоних

Не ме отминавай, a се спри!
Плодовете, най-зрелите пазя
за тебе, но... скрих и малко бодли
за змиите, които към нас ще полазят

Не отминавай! Вкуси ме и остани!
Още обичаш, къпини, нали?

Таня Лозанова