В онази нощ морето още спеше
прегърнало любовно пясъка.
Ти с мен ли беше, или не беше
на лунната пътека в блясъка.

Сънувала съм те наверно
там, на притихналия бряг.
А във далечната таверна
сиртаки се въртеше пак.

Ти там ли беше, или не беше?
Наистина ли те сънувах, или не?
Морето мълком тайната отнесе,
погреба я под чуждото небе.

Там бях до утрото - на пясъка
и съзерцавах сънното море.
Будеха се чайките със крясък
под тъмносиньото небе.

А аз стоях и дълго чаках
и молех морските вълни -
като видение от мрака
макар за миг да дойдеш ти.

Морето сякаш беше онемяло,
вълните любеха се с мрака.
Сърцето ми отдавна опустяло,
все още на брега е. И чака, чака...

Тодорка Николова