Самичка с морето щастливо се смея и плача,
разтварям ръце да посрещна вълните високи,
и сякаш политам, когато нагоре подскачам,
и сякаш изчезвам, когато се гмурна в дълбокото.

Сега съм напълно безгрижна и толкова волност
в соления мирис и в лекия вятър усещам.
Вълните прииждат, връхлитат и бързат надолу
подобно на бели коне, устремени към нещо.

И толкова сила излъчват, с разпенени гриви
нарастват, прилични на хълмове от изумруди,
и после с внезапно бучене и рев се разбиват,
и теглят така, че след тях оцеляваш по чудо.

Изглежда, че всичко е само игра, но у мене
надига се радост, възторг и безкрайно блаженство
и тялото следва душата без капка съмнение,
душата ми в тялото чувства се толкова женски.

За няколко мига с море и небе се преплитам,
сред синия ден се разтварям и губя се вече,
и стигам дотам, докъдето ми стигат очите,
и още нататък - далече, далече, далече...

Тоня Трайкова 

Хубаво е написано като преживяване.благодаря.