Върти се колелото на живота
и в спиците си дните ти троши.
През теб минават хиляди посоки
и пътища изграждаш и рушиш...

И някъде във времето се сепваш
на каплата от стържещия звук,
от нечий вик, в ухото ти прошепнат,
от птицата, отлитаща на юг...

А след това през спомените тръгваш
от толкова надежди уморен,
с актьорски трик във делника си тъжен
играеш своя весел супермен!

Христина Радомирова