Не помня как точно те срещнах, кога
- случаен миг или безкрайност, -
но през вековната ни любов сега
вярвам в щастливата случайност.

Среща ме клюка, парва ме слух нелеп
и обида, и пълно отричане.
Как не виждат, че съм обречен на теб
и това е щастливо обричане.

Искам те не със очи, а със сърце
на тебе отдадено цяло.
Мои стават твоите вечни ръце
върху преданото ми тяло.

Изчезват други съблазни като дим,
чувствени бездни и хребети.
Както всички пътища водят към Рим,
тъй моят път води към тебе,

към твоите нощи и твоите дни,
които са мои, защото
чрез теб преодолявам всички жени,
които съм нямал в живота...

Бъди над лоша клюка и слух нелеп,
над обида, над отричане.
Аз съм обречен да бъда само с теб
и това е щастливо обричане.

Христо Ганов