Аз плача, но сълзите някак
не искат те навън да потекат,
и упорито във душата ми те капят,
жестоко парят, бавно я горят.

Не плачеме мъжете, някои казват,
тъй лесно, ала те грешат,
те мъжките сълзи не се показват,
в очите тихо светят и мълчат.

За женските сълзи се пишат песни,
поетите не спират да творят,
а нашта мъжка мъка някак леко
за слабост смята я светът.

Сълзата мъжка има своя формула,
не е основа, нито пък киселина,
със пот се смесва върху грубата ни кожа,
и тих поклон заслужила е тя.

Христо Паничаров