А в късна нощ, когато Самотата
с крадливи стъпки въздуха раздвижи –
ти знаеш, че до утре по вратата
ще тропат само призраци и грижи...

Сънят тогава вън ще се разхожда,
по улиците сам ще си свирука
и чак на сутринта ще е възможно –
до теб, за малко да приседне... Тука...

... В такава нощ си помисли за мене
и може от от това да ти олекне!...
А разпиляните: мечти и време –
да дойдат със зората... Мимолетно...

... Спомни си как тогава ме подкани
във оня миг да те докосна плахо,
но как за тайната на любовта ни –
по Цялата Земя и не разбраха...

Понеже искаше да бъдат тайна –
не само чувствата... Мечтите даже!...
– Днес Цялата ти същност се разкайва,
че дума няма на кого да каже!...

А всичките желания отлагани
стоят треперещи сега пред прага:
в безкрайно закъснялата покана
от сбърканата ти Житейска са́га...

... И е́то тъй сега във Самотата
отхвърлената плът си отмъщава
и няма кой да хлопне по вратата...
– Да влезе... Да погали в нощ такава...

Коста Качев 

Тук съм.за да погаля голям близи. Без служебни тълкувания