Сега съм в часа на прилива -
спокойна и пълновластна като морето.
Потъвам надълбоко в сухия пясък
и оставям по него следи
от миди и раковини.

Сега съм в часа на прилива -
благодатна и весела.
Приемам в обятията си лицето лунно,
на което съм обречена
от детството.

Сега съм в часа на прилива -
вярна и всеотдайна
на шепота на рибите,
узнала тайните им,
и на самотния морски фар.
Чакам да пристигне корабът,
наречен за мен.

Катя Николова