Когато залезът на запад прокърви
и хоризонтът във червено се обагри;
когато по небето първите звезди
извезат тъмнината със сребристи багри –
тъгата пак във моето сърце гори,
наметната със тъмносиньо наметало.
По капки кръв пристъпва в твоите следи
и търси нещо в любовта ни – оцеляло...
А вън щурците още любят лятото
и с песните нестихващи му се отдават.
За тебе си останах непознатата,
която в спомените бъдни ще познаваш...

Лиляна Чолакова