Не те познавам, ти не ме познаваш -
делим ли двама този свят огромен,
или удобно вярваме в измами,
когато всъщност просто сме бездомни.

Защото дом не се създава лесно,
за него трябва сигурна основа.
Граден така, дори и да е тесен,
ще бъде пристан той, и страж, и сила нова.

Но трябват още две сърца-подпори
и обич, надживяла всички рани,
под чийто покрив да сломиш неволите,
та вяра от огнището да пламне.

И стръмен път към него да отвежда
през бури и разцъфнали поляни,
и там, накрая, да трепти в надежда
най-светлата причина да останеш.

А с теб бездомни скитаме отдавна,
безкрайни са посоките погрешни,
но ти върви, и аз ще тръгна бавно -
все някога по пътя ще се срещнем.

flowerpeace_21