Когато си до мен ръмиш далечна,
в отсъствието ти прелива твоя глас.
Не те обичам и почти не вярвам вече
на непосмели предсказания за нас.
Прозрачни са мечтите... В тъмнината
се разпознава всичко казано наум.
Днес твоята наситеност разлята
превръща вчерашната тишина във шум.
Аз вече имах вяра, но не ѝ повярвах.
Сега в теб сея капки изкупление...
Не те обичам и до корен се съмнявам,
че може да си разцъфтяващо спасение.
Не съм Тристан, с теб просто оцелях,
но давя се, когато с мен си слята...
Унилостта си пак поръсвам с твоя смях.
Не те обичам, просто... мамя самотата.

yoro