Все вятърът гоня, и все не го стигам,
през сълзи и смях, през реки и полета,
химера ли, блян ли, все не достигам
там горе, високо, високо в небето.
По пътища черни и кози пътеки,
през угари сухи и стръмни скали,
в животът ми кратък, препускат нелеки
два тъжни, три смешни - изпъстрени дни.
Препускат в хармана, стремглаво улисани,
в надбягване шеметно, години наред,
броеница красива - кехлибари нанизани,
назад не поглеждат, все тичат напред.

shtura_maimunka 

С всеки е така...шарен живот