В градчето с разноцветни къщи,
с цъфтящи дъхави градини,
отдавна аз не бях се връщал –
от седемнадесет години!

Наглед бе същото градчето
и всичко в него бе познато.
На два-три часа от морето,
тук сякаш беше вечно лято!

Далечни спомени ме свързваха
с площада, с киното, с фонтана...
и с нишки тайнствени привързваха
към този град... за да остана!

За миг ме спря и светофара.
В страничното си огледало
видях сладкарницата стара,
в която времето бе спряло!

До слънчевата ѝ витрина
момиче и момче седяха –
познаваха се от година,
но в този миг щастливи бяха!

Училището бе отсреща.
Звънецът би и... с тебе станахме...
Това бе първата ни среща!
Целунахме се и... останахме!

Мариан Кръстев