Как бързо времето минава –
животът ни след билото върви,
една надежда още ни остава –
за тихи и спокойни старини...

Не искам бързо дните да отлитат –
пристанището тихо в теб открих...
И облаците буреносни да се сплитат –
за хоризонт и слънце кеят е забит.

Борислав Арнаудов