Споходена от чудодейна сила,
големи глътки от поуката изпила,
отърсваш се от тежко бреме -
за промяна, казваш, че е време.

Изхвърляш всичките предмети
напомнящи за мигове, сюжети,
когато твойта стара орисия
доведе те до глад и до просия.

От дъното отблъскваш се със сила,
да изплуваш твърдо си решила,
не плашиш се от нови изпитания -
по-добре ще е от старите страдания.

Аз зная, всичко ти ще сториш,
със зъби, с нокти ще се бориш,
но никога не ще допуснеш вече
да бъдеш тъпкано от другите човече.

Валентин Добрев 

Не си хабя силите по такива въпроси