Душата премети - да ме посрещнеш,
че идвам с драгоценния си дар:
нарамил съм най-скъпото си нещо,
достойно и за просяк, и за цар.

Парите ми молецът ги изяде,
над блясъка ръждата има власт.
Поднасям ти, което Бог ми даде -
живота си. Подаръкът съм аз.

Ботьо Буков