Когато от нежност сърцето ми спре,
щом в очите ти слънце наднича,
приласкана в твоите ръце,
аз усещам, че ти ме обичаш.

Когато, неподгънала крак,
през деня съм и лоша и гневна,
вечерта само ти знаеш как
да събличаш умората, щом ме погледнеш.

Щом със длани от мене свлечеш
всяка тежест, събирана в дните,
щом до челото ми чело допреш,
аз разбирам, че ме обичаш.

Когато дъждът пряко волята
неизбежно вали по лицето ми
и когато отхвърлят ме хората,
ти рисуваш дъги във сърцето ми!

Когато в очите ми бури свистят
и обич във тебе едва ли наднича,
че си силно до мене ти благодаря.
Тогава... прости ми, че така те обичам...

Миглена Цветкова