Сънувах ли те? Или те мечтах?
Дори сънят не знае тук предели.
Във тази нощ, огласяна от смях,
дочувам в мене сто щурци запели.

Долът притихва - вече уморен,
зелените треви, снишени, звънкат
и чувам жабокрякът как към мен
изпраща трелите си смешно-тънки.

Звезди сред непрогледен океан
лъчите си разпращат - светла плява,
луната - като стар сеяч пиян -
копнежи вместо семе разпилява.

Не съм била от сто години тук
и гледам на света с очи големи,
но всичко си е същото... И чух
душата ми как с радост се въззема.

Валентина Атанасова