Не обяснявай свойта болка
и подвига, и своя срам.
Единствен ти ще знаеш колко
жестоко струва да си сам.

Разбирай другите, не чакай
отплатата да си разбран.
Най-скъпата ръка ти маха
и на перона пак си сам.

Издигай се, пропадай весел
и от любов живей пиян -
и обич, и раздели с песен
си длъжен да изстрадаш сам.

Не спирай своя бяг епичен,
кръстосвай този свят голям
и необичан - ти обичай...
Ти можеш вече всичко сам.

Разбирам правдата горчива:
на болката в часа голям
или в минута най-щастлива
човекът винаги е сам...

Но зная и онази правда,
че в нашия човешки ден
като последна глътка въздух трябва
да съм до теб! Да си до мен!

Христо Ганов