Безшумни стъпките си да направя
и техните следи да скрия аз -
следи, които в тебе съм оставил
Да заглушавам в шепи своя глас -
гласа превърнал пътищата в ручеи
Зад сключените устни до смъртта
свещената си обич да заключа
и само в мене да остане тя.
Прозорците за миг да станат слепи,
когато те повикам аз под тях.
Вратите да загубват своя шепот,
когато се докосвам аз до тях.
Дърветата да ме забравят нощем
и да не знаят кой върви под тях.
Остава мене да ме няма още,
та обичта ми да не бъде грях.

Евтим Евтимов