Те са актьори на камерна сцена.
Те са герои от странна пиеса,
все недовършена, все продължена...
Той е разбойник, а тя е принцеса.

Лесно заемат измислени пози,
думи редят за любов и омраза.
Реплики, кратък антракт, монолози –
даже когато салонът е празен.

Вечер след вечер прочувствено страдат,
карат се, радват се, шепнат, мечтаят...
Ето че вече завесата пада,
без да дочака на драмата края.

Как да дочака! Откраднал е края
онзи разбойник нахално и дръзко.
И докога все така ще играят?
Има колизия, няма развръзка.


Jereena