Сбогом, любов, разпиляна без жал!
Сбогом, моя последна илюзия!
Ти се вмъкна у мен като в нощен локал
и застреля пияните музи...
После седна на бара, поръча си ром,
пианистът подкара частушка.
Аз те гледах щастлив и мечтаех за дом,
и за сладки дечица послушни...
Ти прочете мечтите ми, каза: "О"кей!"
След четвъртия ром уби пианиста.
Пианистът бях аз, ала тежко ранен,
продължавах на глас: "Три танкиста..."
Продължавах да пея и вярвах във теб,
моя бавно потъваща Атлантида!
И купувах мечти от кварталния РП,
и изпивах до дъно любов и обида.
Даже понякога верен ти бях...
Ти застреля поета, а после бащата.
На площад "Гарибалди" аз паднах без страх,
но щастлив,че избрах свободата!
И когато светът бе съвсем превъртял,
а пък ти ми поиска пари вместо музика,
разпилях любовта си без капчица жал...
Сбогом, моя последна, красива илюзия!

Ивайло Диманов