Укроти се за малко, море!
Не блъскай скалите сърдито!
От болка и мъка ревеш,
в пяна превръщаш сълзите.
Укроти се, защо се гневиш?!
Сподели ми своята ярост!
По нозете погали ме и виж
танца на белите гларуси!
Укроти се и ми разкажи
своите приказки стари.
Колко мъка и колко съдби
с реките в теб са се вляли.
Укроти се за малко, море!
Бъди ми храм и причастие!
В теб влюбена съм от дете -
моя мъка си, радост и щастие!

shtura_maimunka