Постоянно нося във сърцето
някаква космична тишина –
тя или е химн на битието,
или светлина във тъмнина...

Боже, ти пребъдваш в светлината
и със нея си единосъщ,
съхрани в нас вярата богата,
като дъжд пороен и могъщ.

Запази в мен извора чудесен,
дето не пресъхва и сред пек,
за да мога след погром нелесен
да се осъзная пак човек!

Иван Атанасов