Погалиш ли морето по перчема,
приемеш ли вкуса му като тръпка,
и видиш ли вълни по чернозема,
усещаш го – дълбоко – като стъпка,
която ти донася, но не взема,
прегръдката на морската му ласка.
Пред неговата бликаща сърдечност
захвърляш ти свалената си маска.
И гмуркаш се в гальовната му вечност,
белязана с небесната окраска.

Иван Върбанов