Закълни я да е моя.
Да е само в моя плен.
Закълни я да я има,
да я има и след мен.
Да е бяла, да е свята,
и повита в самота.
Да е лека като вятър,
да е някъде в пръстта.
Да е грях и изкупление,
да е мъст, да е олтар,
да е тихо примирение,
да е буйна като жар,
да е нечие падение,
да се вплита в послеслов...
Закълни я със поверие,
подари ѝ благослов.
Нека просто да я има,
нека всекиму горчи,
нека стане като биле
невидяно от очи.
Нека, нека да остане
и след мене като зов.
Закълни я със страдание.
Или... нека е с любов.

Valdemaro