Сутрин рано, сутрин рано
птица ме събужда с твоя глас.
И в росата сутрин рано
твойте плахи стъпки търся аз.

Сутрин рано, сутрин рано
стига ми усмивката една.
Искам само, искам само
ти да си до мен, а не в съня.

Колко малко ни е нужно
и напук на всяка суета -
да замръкнем със надежда
и посрещнем будни утринта...

Вечер късно, вечер късно
търся те сред толкова звезди -
в бяла дреха и на пръсти
с мене да танцуваш само ти.

Вечер късно, вечер късно
стига ми прегръдката една.
И възкръсвам, и възкръсвам
в твоите ръце, а не в съня.

Иван Ненков