В полунощ ще си взема трикракото столче
и ще седна край Млечния път.
Аз опитах от всички наслади и повече
не желая да служа на своята плът.

Поживях на земята, за нищо не плача –
само дето пропуснах да бъда щастлив.
Но ще бъда навярно, когато палача
се надвеси над мене добър и вежлив.

И навярно под лудата лунна секира
ще усетя в един възхитителен миг,
че човекът се ражда, когато умира
и с това е безсмъртен, с това е велик.

Аз отвикнах от близкия край да се плаша,
много свои неща не довърших докрай,
но докрай ще изпия отровната чаша,
а пък вие решавайте – ад или рай.

А сега ще запаля цигара от горест
обгорен от поредната земна беда
и ще хвърля кибритена клечка отгоре,
а пък долу ще мислят, че пада звезда...

Манол Пейков