Някога пеех под душа,
не ми пукаше, дали някой ме слуша
и дали не пея фалшиво.
Боже, колко беше красиво!
Песента беше моята рокля,
събличах я бавно и мокра
в чужди сънища тайно надничах,
мъжки погледи денем привличах...

Понякога плача под душа
и се моля - дано никой не слуша!
Плача искрено, а не фалшиво,
не по ноти, плача горчиво.
От сълзите моята рокля,
не от душа, е цялата мокра.
И кошмарите нощем привличам,
всички дни с едно име наричам...

Безразлична, пускам си душа.
Профилактика... Лято е. Суша.

Веселина Иванова