Бъди ми хубава, бъди ми!
Бъди в сегашни дни и в бъдни.
Ела в кръвта ми, в мойте рими
и в радостите ми оскъдни.
Ела във малката ми стая,
в широкия простор ела
край Дунава, де свършва тая
земя на песни и крила.

Бъди ми въздух, дъх бъди ми,
бъди сълза, бъди ми смях.
Ела и тихо назови ме -
надежда, слабост или грях...

Била ли си, или ще бъдеш -
е безразлично, но бъди!
Когато слаб съм и те лъжа,
обичай ме и ме съди.

Наказвай ме с присъди тежки,
ще ги приемам окрилен.
Ти няма да направиш грешка.
Ела! Бъди! Бъди във мен!
Сега и винаги. И после,
след мойта сетна светлина,
когато ще съм стрък от посев
или вълна,
или вълна...

Симеон Манолов