Без малко да ме изяде наистина!
Сама му се приготвих да ме схруска.
Но докато ме чакал и ме искал,
попаднало му друго за закуска.
А мене за десерт ме е оставил.
Ала кръвта ми е така горчива,
че виждам как от ужас се изправя
вината му под козината сива.
Опърпан е. Къде са ми очите?!
Не съм ли забелязала, че куца?
Че гледа примирено и сърдито.
Какъв ти вълк - магаре пред каруца.
И влачи най-излишните си вещи.
Най-хубавите в блатото е пратил.
Горкичкият, така му е горещо
под питащите погледи на лятото...
Горкичкият! Обаче не ми стига
да е нещастен - за да го обичам.
Прочела съм такива много книги.
В тях вълците злокобно си приличат.
Костюмите им само са различни -
от дочено-работни до копринени.
Но след това, когато ги събличат
и ги прострат до нечии бикини...
Когато със цигара и въздишка,
и с чужда нежност ти копаят гроба -
еднакви са. Защото няма нищо,
което да се каже, вместо сбогом.

Камелия Кондова