Тежестта - невидима мембрана,
не идва непременно отгоре.
Тежестта е липсата на мама
и на много други свидни хора.
Тежестта е утро неразбрано
и самотна вечер непрогледна,
болка в крехкото ми рамо,
зейнала в душата бездна.
Тежестта, от думи неподбрани,
свят-усмивка в тъмнина превръща.
На приятелите мъките събрани...
(а сърцето е широка къща).
Тежест от деца и от любими...
Че светът е подъл и развратен...
Сякаш носим непосилно дните...
Колко дълго ще търпи земята?
А не е ли този свят за песен,
радостта не е ли за отплата?
Да получиш - толкова е лесно...
Да дадеш е тежест непонятна.
Тежестта събираме прецизно,
вместо хляб да хвърлим по водата.
Завистта - отровата на дните,
е змия, затегнала сърцата.
Тежест - и от бедност, и от слава,
от обиди - канара събрана.
Лесно е да бъдем по-щастливи,
всъщност нищо друго важно няма.

Катя Кремзер