Не, той не те обича и признай че
сега, нелепо късно осъзнаваш –
за него ти си плюшеното зайче,
което още си държи по навик.

Стоиш във ъгъла на паметта му,
затрупано със другите играчки
и сеща се за тебе, ала само
когато има нужда да поплаче.

И тайните си да текат оставя,
прокъсания плюш ще ги прегърне.
В такива мигове му позволяваш
в дете безпомощно да се превърне.

А с новата зора ще си играе
игрите за пораснали момчета.
Не знае... и не иска и да знае,
че от солта в сълзите му сърцето

на плюшеното зайче се покрива
с обвивка възгорчива и корава.
В душата си играчките са живи,
но щом пораснеш, лесно го забравяш...

Таня Георгиева