Ръката му палитрата отваря
и с цветовете четката се заиграва,
един копринен шал във бяло,
сред мислите му разпилени засиява.

От вятъра се вее размечтано,
по раменете ѝ красиви пада
и ето, че косите се откриват,
лицето вижда - като за награда!

Предметите наоколо изчезват
и само тя остава там на кея,
ръката му не иска да го слуша -
извайва четката му - само нея.

Теодора Петрова