Е, и какво да правим сега,
откъде да започнем?
Животът беше тъпа шега,
смъртта - все неточна.

Навъртяхме (за кой ли път!)
трийсетте и какво толкова?
Профуча покрай нас светът
и какво ни остави - болка.

Тя и болката беше една,
не като за пред хората.
Даже чувството за вина
не ни проговори.

Пихме, ядохме (на корем!) -
вино и песен, и слово...
Време е малко да поумрем,
после ще седнем... отново.

А сега, да прекрачим без страх
в светлата зона на здрача.
Боже, толкова ме е смях,
че ми иде да плача.

Тодор Чонов