Мамо, върнах се! Върнах се, мамо!
Тук съм майчице! В мойта земя.
Ти прегръщаш ми мъжкото рамо,
и гощаваш ме с твойта чорба...

Как миришат жълтите дюли!
Този мирис на губер изпран.
Тъжен спомен от стари цървули,
и козичката с медният чан.

Мамо, върнах се! Върнах се, мамо!
Вдишвам дъх от българска пръст.
Мойто детско одеялце изпрано,
ще завие ли мъжкият ръст..

Мамо, върнах се! Вече съм тука,
побелях без Родина и род.
Старостта на прозорчето чука,
но и в странството има живот...

Нека никой не смее да хули,
емигранта е българин-жив.
Този вятър чужд ни обрули,
емигранта човек е щастлив.

Той се грижи за стари и млади,
от потта си им праща пари.
Вий недейте го слага на клади,
че кръвта емигрантска му ври...

Колко свещи е палил във храма,
на България чедо е драг...
Любовта си той носи към мама,
и в сърцето си родният флаг...

Мамо, върнах се! Върнах се, мамо!
Аз се връщам, пребродил света...
Скрил Родина в сърцето голямо,
Емигранта...Човек на Честта...

Красимир Димитров